Дежавю - градовете подкрепят Макрон, селата - Льо Пен
Въпреки чувството за към този момент гледан дуел, президентът на Франция би трябвало активно да поддържа връзка с гласоподавателите си до 24 април
А те се вълнуват не от войната в Украйна, а от все по-високите цени
11 000 общини поддържаха Еманюел Макрон на 10 април и по този начин го изведоха отпред след първия тур от президентските избори във Франция с 27,84% на фона на извоюваните 23,15% от най-големия му конкурент Марин Льо Пен. Тя обаче се утвърди като желан претендент в двойно повече общини - 20 000, при 73,2% изборна интензивност, оповестиха френски издания.
Въпреки чувството на всички за дежавю, на дневен ред е значим въпрос, който вълнува цяла Европа - ще успее ли този път Льо Пен да се пребори за президентския пост, или Макрон още веднъж ще затвърди своя политически курс?
Сегашният президент получи поддръжката на районите, които го избраха и през 2017 година Те се намират в западната, югозападната и централната част на страната. Негови поддръжници са и огромна част от градове.
Въпреки съвсем двойния брой общини, подкрепили Марин Льо Пен, процентово тя изостана от противника си, тъй като е желана от по-малките обитаеми места и от селските региони. Регионите на север, североизток и тези по средиземноморската дъга, които я поддържаха през 2017 година, наподобява, са създали същия избор 5 години по-късно.
На трето място в оспорваната борба за президентското място се подреди Жан-Люк Меланшон, който зае челната позиция в малко под 3000 общини. Той завоюва няколко огромни града, които обичайно са насочени към левите или еколозите. Това са Нант, Рен, Лил, Монпелие, Тулуза и Гренобъл.
Меланшон направи огромен пробив и в отвъдморските райони
Историческите партии, републиканците и еколозите се сринаха по време на първия тур. През 2017 година републиканецът Франсоа Фийон е преди всичко в част от Пеи дьо ла Лоар и Нормандия, както и в Савоя и в Централния масив. На сегашните избори обаче тези райони значително са подкрепили Макрон.
Колкото и позната да ни се коства обстановката сега, има няколко фактора, които демонстрират, че смяна в мисленето на елементарния французин има и тя може да се окаже основна за печеленето на този другояче добре прочут дуел.
Въпреки извънредно високия % изборна интензивност се следи и доста самоограничение в поддръжката на французите към всички претенденти за президентския пост, което е подбудено от демократично отчаяние. Голям % от хората, които не са излезли да гласоподават в неделя, са на мнение, че какъвто и да е резултатът, смяна в всекидневието на елементарния човек няма да има.
На този стадий гласоподавателите на Еманюел Макрон не са изключително въодушевени. Той заложи значително на външната политика в акцията си, до момента в който за французите главен въпрос са високите цени. “Основният проблем, който смазва всички, е покупателната дарба, представена от 45% от гласоподавателите, след нея са икономическата обстановка (31%), както и идентичността и полезностите на Франция (26%) ”, отбелязва Аделаида Зулфикарпасич от изследователския институт БВА. Войната в Украйна е оказала едва въздействие върху гласоподавателите съгласно изследването. Едва 14% я загатват. Тези фактори са причина за голямо политическо разбъркване във властта.
Спрямо 2017 година се следи по-висок крайнодесен резултат. Тогава Льо Пен и Никола Дюпон-Енян събраха дружно 26% от гласовете. Тази година към тях би трябвало да се добави и поддръжката на Ерик Земур. Кандидатът, повдигнат от партията на “Реконкиста ”, събра малко над 7% от гласовете. Тримата дружно завоюваха в неделя 32,5%, което е по-добро показване по отношение на това преди 5 години и може да наклони везните на втория тур, тъй като на процедура този общ брой съставлява аварийни гласове за Льо Пен, на които съперникът ѝ не може да разчита.
Еманюел Макрон завоюва утвърждението на близо 28% от обществото, което е растеж спрямо 24,01% през 2017 година Това обаче не би могло да компенсира дребния му запас от спомагателни гласове, които може да чака на балотажа на 24 април.
Преди 5 години 48% от гласоподавателите на Франсоа Фийон гласоподаваха за Макрон на втория тур. Бившият министър председател завоюва 20,01% преди да отпадне от съревнованието. Тази година обаче неговата партия “Републиканците ” се срина, събирайки 4 пъти по-малко поддръжка спрямо предходните избори, което автоматизирано понижава запасите на Макрон в този момент.
Спад има и при гласувалите за Социалистическата партия, която също би подкрепила досегашния президент на балотажа. Остава да забележим какви ще са настройките и при другите леви партии, които до момента не са насочили гласоподавателите си обществено. Според анкета на IFOP, извършена на 21 март 2022 година, единствено 26% от гласоподавателите на Жан-Люк Меланшон биха избрали Макрон на втория тур.
По всичко проличава, че сегашният президент ще би трябвало да акцентира на интензивно другарство с гласоподавателите си до 24 април, с цел да си обезпечи спомагателна поддръжка, другояче ще би трябвало да отстъпи мястото си на Льо Пен.
А те се вълнуват не от войната в Украйна, а от все по-високите цени
11 000 общини поддържаха Еманюел Макрон на 10 април и по този начин го изведоха отпред след първия тур от президентските избори във Франция с 27,84% на фона на извоюваните 23,15% от най-големия му конкурент Марин Льо Пен. Тя обаче се утвърди като желан претендент в двойно повече общини - 20 000, при 73,2% изборна интензивност, оповестиха френски издания.
Въпреки чувството на всички за дежавю, на дневен ред е значим въпрос, който вълнува цяла Европа - ще успее ли този път Льо Пен да се пребори за президентския пост, или Макрон още веднъж ще затвърди своя политически курс?
Сегашният президент получи поддръжката на районите, които го избраха и през 2017 година Те се намират в западната, югозападната и централната част на страната. Негови поддръжници са и огромна част от градове.
Въпреки съвсем двойния брой общини, подкрепили Марин Льо Пен, процентово тя изостана от противника си, тъй като е желана от по-малките обитаеми места и от селските региони. Регионите на север, североизток и тези по средиземноморската дъга, които я поддържаха през 2017 година, наподобява, са създали същия избор 5 години по-късно.
На трето място в оспорваната борба за президентското място се подреди Жан-Люк Меланшон, който зае челната позиция в малко под 3000 общини. Той завоюва няколко огромни града, които обичайно са насочени към левите или еколозите. Това са Нант, Рен, Лил, Монпелие, Тулуза и Гренобъл.
Меланшон направи огромен пробив и в отвъдморските райони
Историческите партии, републиканците и еколозите се сринаха по време на първия тур. През 2017 година републиканецът Франсоа Фийон е преди всичко в част от Пеи дьо ла Лоар и Нормандия, както и в Савоя и в Централния масив. На сегашните избори обаче тези райони значително са подкрепили Макрон.
Колкото и позната да ни се коства обстановката сега, има няколко фактора, които демонстрират, че смяна в мисленето на елементарния французин има и тя може да се окаже основна за печеленето на този другояче добре прочут дуел.
Въпреки извънредно високия % изборна интензивност се следи и доста самоограничение в поддръжката на французите към всички претенденти за президентския пост, което е подбудено от демократично отчаяние. Голям % от хората, които не са излезли да гласоподават в неделя, са на мнение, че какъвто и да е резултатът, смяна в всекидневието на елементарния човек няма да има.
На този стадий гласоподавателите на Еманюел Макрон не са изключително въодушевени. Той заложи значително на външната политика в акцията си, до момента в който за французите главен въпрос са високите цени. “Основният проблем, който смазва всички, е покупателната дарба, представена от 45% от гласоподавателите, след нея са икономическата обстановка (31%), както и идентичността и полезностите на Франция (26%) ”, отбелязва Аделаида Зулфикарпасич от изследователския институт БВА. Войната в Украйна е оказала едва въздействие върху гласоподавателите съгласно изследването. Едва 14% я загатват. Тези фактори са причина за голямо политическо разбъркване във властта.
Спрямо 2017 година се следи по-висок крайнодесен резултат. Тогава Льо Пен и Никола Дюпон-Енян събраха дружно 26% от гласовете. Тази година към тях би трябвало да се добави и поддръжката на Ерик Земур. Кандидатът, повдигнат от партията на “Реконкиста ”, събра малко над 7% от гласовете. Тримата дружно завоюваха в неделя 32,5%, което е по-добро показване по отношение на това преди 5 години и може да наклони везните на втория тур, тъй като на процедура този общ брой съставлява аварийни гласове за Льо Пен, на които съперникът ѝ не може да разчита.
Еманюел Макрон завоюва утвърждението на близо 28% от обществото, което е растеж спрямо 24,01% през 2017 година Това обаче не би могло да компенсира дребния му запас от спомагателни гласове, които може да чака на балотажа на 24 април.
Преди 5 години 48% от гласоподавателите на Франсоа Фийон гласоподаваха за Макрон на втория тур. Бившият министър председател завоюва 20,01% преди да отпадне от съревнованието. Тази година обаче неговата партия “Републиканците ” се срина, събирайки 4 пъти по-малко поддръжка спрямо предходните избори, което автоматизирано понижава запасите на Макрон в този момент.
Спад има и при гласувалите за Социалистическата партия, която също би подкрепила досегашния президент на балотажа. Остава да забележим какви ще са настройките и при другите леви партии, които до момента не са насочили гласоподавателите си обществено. Според анкета на IFOP, извършена на 21 март 2022 година, единствено 26% от гласоподавателите на Жан-Люк Меланшон биха избрали Макрон на втория тур.
По всичко проличава, че сегашният президент ще би трябвало да акцентира на интензивно другарство с гласоподавателите си до 24 април, с цел да си обезпечи спомагателна поддръжка, другояче ще би трябвало да отстъпи мястото си на Льо Пен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ